автор: fiera_inqueta

Като камък...
Не искам да ме заключиш отвътре.
Като камък...
Не искам да забравя какво е чувството без...
Като камък...
Искам да остана влюбена в скръбта си,
но Господи, искам да се оттърва от това.
Ела в леглото, за да не заспивам сама.
Не можеш да скриеш празнотата - покажи я.
Никога не съм искала да бъде толкова студено.
Не изпи ли достатъчно, за да кажеш че ме обичаш?
Не мога да се задържа в себе си
питайки се - какво не ми е наред?
Като камък...
Не искам да ме заключиш отвътре.
Като камък...
Не искам да забравя какво е чувството без...
Като камък...
Искам да остана влюбена в скръбта си.
Не ме оставяй този път, удавяйки волята ми, да летя.
Тук сред мрака познах себе си.
Не мога да съм освободена докато не го пусна.
Остави ме да си ида...
Любими - прощавам ти след всичко.
Всичко друго е по-добре от това да си самотен.
И в края, предполагам, трябва да падна.
Винаги намирам лицето си сред пепелта.
Не мога да се задържа в себе си
питайки се какво не ми е наред.

Като камък...
Не искам да ме заключиш отвътре.
Като камък...
Не искам да забравя какво е чувството без...
Като камък...
Остани влюбен в мен.


Ще се освободя от това.