автор: ocean_soul

Victor Hugo- Demain dès l`aube...

Утре във зори полята щом се забелеят,
ще тръгна. Виждаш ли- аз зная, че ме чакаш.
Ще мина през гората и през планината-
защото повече без теб не мога да живея.

И ще вървя, към мислите все погледа ще е обърнат-
навън не ще да виждам и не ще да чувам,
странник непознат, с ръце на кръст пречупен,
скръбен... и денят за мене в нощ ще се превърне.

Не видя в злато как се спуска вечерта,
ни булото, с което ще обгръща тя Арфльор..
Щом стигна тихо ще положа там, на твоя гроб
букет от свеж чимшир и дъхави цветя.

3 септември, 1847г.
Виктор Юго

Оригинал: http://poesie.webnet.fr/poemes/France/hugo/5.html