Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 129
ХуЛитери: 2
Всичко: 131

Онлайн сега:
:: Albatros
:: Lombardi

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРазмисли (част първа)
раздел: Други ...
автор: apollyn

Затварям очи… за кой ли път. И не знам сънувам ли или се събуждам. Раждам ли се? Или умирам в едно друго време? Но затварям очи. Или ги отварям… Не знам. Образи препускат пред мен, а другите са ме хванали за ръка и ме влачат напред. И аз тичам… след тях… До тях. И те са всичко. И нищо…

И нищото е в мен. А аз съм все още тук, където и да е това. Странно… Моето тук е твоето някъде? Не знам. Не знам. Само това си повтарям от дни. А нощем сънувам. С отворени очи. Мракът танцува пред мен, впива устни в моите и с една единствена целувка, в която пулсира всичката болка, която съм събрала, ме приспива. И аз искам този сън, защото знам, че е просто дете на спомените ми. А онази целувка- вътре в съня- всъщност се случи, стана истина, за да се превърне отново в сън, от който се будя със сълзи на очи.

И в тези сълзи аз се раждам. За кой ли път… И аз не знам вече. Умирах толкова много пъти, че раждането ми загуби значение. Раждам се отново. Поемам глътка въздух и с болката, която раздира дробовете ми, аз осъзнавам, че съм жива. За пореден път. И гледам с ясни очи към смъртта. Тя се усмихва над мен, изключително щастлива, че може да ми дари парченце щастие и че се срещаме отново. И аз се усмихвам в отговор. С лека горчивина. Защото пак ще те оставя зад мен, а ти ще бродиш сам в моя мрак, опитвайки се да ме догониш. Ех, моя малка светлинка. Не се опитвай…

Не се опитвай, защото ще угаснеш. Моето съзнание ще изпие пламъка ти с насладата от изгарянето, а сетне ще се смее ехидно над трупа ти. И той ще стане моя сянка, моя втора плът. Ще ме следва по петите, мъртъв… Спомен. Прашинка време. И аз ще се смея. В сълзите си. А те ще са всичко, което ми е останало. И аз ще плача, защото те молех да ме следваш, да бягаш пред мен. Но потънах в онези очи и се удавих. За хиляден път и още следвам нея- Смъртта.

И ще я следвам. А тя ще ми подава щедро ръка в мрака. Защото друг не пожела. Ще поемам тази ръка отново и отново, докато се науча да живея…


Публикувано от BlackCat на 26.06.2004 @ 21:56:22 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   apollyn

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

29.05.2022 год. / 11:04:11 часа

добави твой текст
"Размисли (част първа)" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Размисли (част първа)
от dara33 на 27.06.2004 @ 09:25:03
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
песимистичен размисъл и все пак с грам надежда...

научи се
нека живота
те води!