ТОЙ
Запознаха се в Скайп...
Дойде по-рано. Сърцето му подскачаше при всяко отваряне на входната врата.
Тя беше най-приятният човек, с когото бе разговарял някога. Беше много интелигентна и оценяваше чувството му за хумор.
Била омъжена и нямала намерение да се развежда. Той настояваше да се срещнат и да превърнат приятелството си в реално. След доста колебания тя се съгласи.
Елегантна дама се приближи към масата му. Усмихна се приветливо и като посочи мястото срещу него, попита дали е свободно. – Не, съжалявам – каза той, a тя седна, без да изчака отговора му.
Стомахът му се сви. Как така? Невъзможно! Не можеше да каже нищо, а тя го гледаше и в очите й се появи весело пламъче.
- Да, това съм аз – каза.
Глътна си езика. Не можеше да определи годините й, но без съмнение, именно те я украсяваха. Излъчваше достойнство... и финес... Даде си сметка, че не знае как да общува с такива жени. Беше ги виждал само по филми. В нея имаше нещо, което не можеше да определи, то беше извън възрастта и я правеше много красива... и дори млада. Дали не беше очаквала да й целуне ръка? Изложи се... Искаше му се да се скрие в миша дупка. Какво си беше въобразявал, беше права, като отказваше толкова време тази среща...
Ласкавата й усмивка го обливаше целия. Почувства се незаслужено поставен някъде нависоко, където не му беше мястото... усещаше, че от него се очаква нещо, за което все още не беше готов...
Тя се опита да поведе разговора, като се шегуваше и отмяташе дългата си руса коса. Но беше толкова изискана... изглеждаше така недостъпна и недосегаема... а досега беше общувал с нея без никакви проблеми. Само защото не я беше виждал и не знаеше възрастта й? Прииска му се да й направи впечатление. Но как? При тази жена всичко беше ексклузивно... каква дума му дойде само...
Не можа да каже почти нищо смислено. Не се получи, въпреки нейните усилия. Не успя да се справи със себе си. Чувстваше се прекалено малък – във всяко отношение.
И странно... за пръв път в главата му се зароди мисъл за бъдещето. Всъщност не мисъл, а желание, което не беше за казване - след време да бъде съпругът на точно такава жена.
ТЯ
... жалко... това ще е краят на приятните ни разговори... но време беше, доста продължи... колко е хубаво да чувстваш, че душата ти е все още млада... той изобщо не разбра, че съм доста по-възрастна от него... смутен е, естествено... ще му дам време да дойде на себе си... дали ще успее... и дали не съм го надценила, все пак е млад и му липсва опит... за да се справи със ситуацията, трябва да има и светско възпитание... сигурно възрастните жени, с които е общувал досега, са съвсем различни... като го гледам, съвсем си е глътнал езика... и все пак - образован е, умен е, чувствителен е... но го изненадах, напълно неподготвен е... просто досега явно никога не е бил в тази роля – кавалер на възрастна дама... Но трябва да придобие малко лустро, ще му е необходимо за живота! Напъни се, малкия!
Е, не успя... но сигурна съм, ще му е полезно... като остане сам, ще премисли всичко... и следващия път, когато му се случи, ще бъде на ниво... вярвам му, ще успее следващия път... и му го желая от сърце.
А сега – довиждане и всичко хубаво... приятно ми беше...