автор: torbalan

И разкъсва мрачните окови озверен
надига се в мраморната тиха утрин
сънено разтърсва напиращи желания
и мъркащо поглежда в кристалният ми взор.

Облизва хищно отдавна складирани тъги
в любящи гънки на изпотено цяло
рисува с въглен отвъдните мечти
на една красиво влюбена вселена
раздира с нетърпение туптяща топла гръд
и попива кървящи рани с език, обрасъл с мъх
захапва нежно ефирен златен прах
отнася при звездите млечният ми път
възбудено поглежда с вледеняващ дъх
обърканото подсъзнание на изтощена аура
отпива галещо от искряща чаша синя кръв
бавно ляга в подножието на хиляди ухания
вперил кехлибарени очи в зениците ми северни.

Открехва с изящни бели нокти
напъпилите водни лилии
глава полага в разтреперания скут -
кънтящо гъгне зажадняло гърло.