Събирам спомени -
цветни камъчета,
мидички,
диви кестени,
жълто паве...
Да ми напомнят
за светли мигове,
когато моята
луда въртележка
най-после ще спре.
Когато буцата
ще засяда в гърлото,
и ще вия от самота,
когато есенната мъгла
ще ме обгърне цялата,
и ще ме откъсне от света.
Тогава опипом
ще галя в джоба си
гладката кожа
на дивия кестена,
ще ме бодат
ръбовете на мидите
и ще ме радват
само дребни неща.