автор: taisa

Човекът мечтал,
душата му закопняла,
сърцето му поискало
и той нарисувал
икони по стените...
Безмълвно им разказвал
живота си несретен,
любовта си доверил им
към очи прекрасни,
и нощем ги изписвал
на ликовете свети...
Годините минавали,
майстора рисувал,
сърцето си раздавал...
На части го оставял
във всеки лик черковен...
...
Щом вляза там
и свещ запаля,
събирам любовта му
и се моля
за това сърце,
оставило
следите
на съвършенството...