автор: Vedrin

Остър връх. А след него пътека
към мечтания чист водопад.
Тръпне вената. После - полека
се разкрива пред мислите свят.

Бял и розов. С вълшебни поляни.
и с течащи кристални води.
Сякаш в святите Божии длани
стъпва той с премаляли гърди.

Бели ангели шепнат напевно
в невъзможния блян на кръвта.
И в душата промъква се древност,
а в очите преливат цветя.

Свършва раят... Промъква се адът.
Иска вената острия връх.
Но пресъхнал е там водопадът
с камъняци, покрити от мъх.

И мирише на тъжна далечност
от поляните с белия мак.
Колко струваш, жадувана вечност?
Ще те видят ли мислите пак?

Вик от жажда. И тежка угроза.
Тъй далечен е сладкият рай.
Остър връх. И поредната доза...
Без начало... И сякаш без край.

(От стихосбирката "Тленен остатък")