Черното в нея...
те блъска към ъгъла,
към пъкъла в някоя дупка,
Тя е отровна ...и се увива около теб...
Но не!
Няма значение и ти си продажен,
и стоиш като кубче във фризер-лед
наказан пит-бул,и зъбите си не можеш да покажеш
2 милиметра навън.Толкова си блед!!!
Черното в нея те блъска,
към шизофрения.
Каза ли ти ?
но, не!!! Ти не искаше да чуеш
колко черна е тя,
как пари,
и излива болката си,
как само чувства
лавини от черно,
които лазят като паяци,
по фибрите на твоята душа
не си и предполагал че я имаш.
как мъчи,
как изтръпва,
как пребледнява ужаса пред
набъбналите и устни,
пухкави ,сладки курабийки.
Как хапе само,
черното в нея притихва...
Знаеш ли как притихва тя,
всичко е сухо и кротко,
и пълзи по-нервите...
безлюдно и тръпнещо
тихо
тихо
тихо
Докато не се чуе вик,
от наказания...
това е епизод от черното в очите и...
как притихва и съска разярена след време,
разкъсва се струната на всяка любов,
как те изпива само- черното крещи
Ако можеш усмихни се...
пред нея всичко мълчи.