автор: Liulina

В гората беше тъмно и с тудено,наближаваше осем вечерта,Катя и Иван се бяха сгушили под клоните на едно широколстно дърво.
Целувките им звучаха страстни.Иван след дълъг работен ден реши,че е редно да разпусне,като покани Катя на разходка.Но Катя си беше наумила да му се отдаде и то точно сега на момента.Иван се видя в чудо.Той бе среден на ръст,мургав,леко закръглен,тридесет годишен мъж и идваше от едно село близо до град Павликени.Там го чакаше жена с дете на ръце,изпратила го да работи в Павликени,защот се откри едно място във "Водоснабдяване и канализация".Катя беше единадесети клас ученичка в техникума в града,харесала бе Иван в една дискотека.Иван се изявяваше,като изпечен сваляч,който знаеше от какво се впечатляват младите девойки с разбунтувани хормони.Катя беше лекомислена ,тя вярваше ,че Иван е идеалния мъж с който ще сподели живота си.Мечтаеше как ще се омъжи за него ,как ще сподели живота си и той ще я обича през цялото време.Опитваше се да не забелязва похотливите погледи на Иван след късите полички на съученичките и.Всичките и терзания и мисли бяха свързани с него и беше поизоставила учението.
До тук историята щеше да е банална ,ако не се бе намесило кучето.Катя целуваше страстно Иван ,който от своя страна не си даваше много зор и с премерени движения опипваше сочните и гърди,задни части и въобще младото тяло.В един момент се чу глас:
- Ей вие,какво си мислите,че правите под моето дърво?
Иван и Катя се стреснаха и погледнаха по посока на гласа,но там нямаше никой друг освен едно куче.
- Кой говори? - окопити се Иван.
- Аз , не ме ли виждаш? - продължи без всякакъв ентусиазъм кучето.
- Но ти си куче? - каза Катя.
- Логично,младо глупаво момиче,не мога да съм нищо друго.Тук под дървото съм си заровил кокала,ако обичате отместете се ,че съм гладен.Хайде,хайде мърдайте по живо!!!
Катя и Иван искат ,неискат се отместихапри вида на това чудато куче.А то невъзмутимо се приближи до дървото и започна да рие.Правеше всичко ,което би направило едно куче.Те го зяпаха и не знаеха ,какво да кажат.Изведнъж псето се обърна и изръмжа предизвикателно ,като оголи зъбите си.
-Омитайте се от тук,не обичам публика. - скастри ги рязко.
- Но на нас си ни интересен,говорещо куче.Как ти е името? - първа го заговори Катя.
- Не ме дразни повече,че ще започна да хапя.
Катя и Иван си тръгнаха ,а и вече беше станало сранвително тъмно.Джи ес ема на Иван иззвъня,отсреща се чу гласа на жена му,правеше му вечерна проверка.Той понижи глас и забърза напред.Катя едва го следваше ,като припкаше след него.
- Чакайте,чакайте,ей ти женения,докога ще лъжеш момичето,тоти вярва? - се чу подире им .
Иван се сепна,а Катя не знаеше какво става.По петите ги следваше онова същото куче.
- Ти женен ли си? - попита Катя.
- Трябваше да ти го призная. - Мобилния телефон още не беше затворен и жена му чу какво си говорят.
-А сега е време да ви изям. - каза кучето и се превърна в огромно чудовище,което погълна и двамата ...
- Мартине,как ти идват въобще такива истории,ужасен си! - каза Ивето ,която се излежаваше върху едни протрит мазен диван.Двамата с Мартин бяха съученици в гимназията на селото,едно от малкото села в който има гимназия.Бяха гаджета,а Ивето понякога се изумяваше от историите на Мартин,той имаше толкова развинтено въображение,винаги му хрумваха интересни и вълнуващи неща,изненадваше я постоянно и много приятно.Един ден и беше направл чудно хвърчило,друг ден и подари малко коте от котило,заведе я на язовир и я учи да лови риба,направи и люлка и я люля цял следобяд,като и пееше песни.Родителите на Ивето много харесваха Мартин ,те виждаха в негово лице,човек ,който ще отиде в града и ще има престижна професия.Ще измъкне Ивето от мизерията и от селския живот с много труд,без перспектива.Ивето също имаше амбиции,тя искаше да следва философия в Софийския университет ,а Мартин много искаше да стане журналист,щеше да му отива.В гимназията имаше само дванадесет деца и те бяха от едни клас.
Тъжна истина,но директорката точно преди десет минути беше получила предизвестие ,че трябва да затворят това учебно заведение,защото общинския бюджет издъхва и няма средства за заплати и поддръжка.Тя с толкова борба вече три години поддържаше гимназията на ниво,че сега сърцето я болеше ,но избор нямаше.Доброто беше,че тази година децата завършваха и нямаше да се наложи да се местят в други училища.Тези дванадесет деца,щяха да закрият гимназията и само те щаха д я помнят след десетина години.
Ивето стана от дивана ,изтупа трохите от блузката си ,приближи се на пръсти към Мартин,който беше с гръб и дялкаше нещо.Погали го по главата и го целуна по врата.Мартин наистина дялкаше,той правеше фигурка на сърничка от едно парче дъска.Почти беше привършил и се обърна к ъм Ивето с думите:
- Любов,тази сърничка е за теб,без теб всичко щеше да бъде толкова скучно.
Ивето си знаеше,че Мартин е романтик и за нея.Тя беше спец по точните науки,вървеше и математиката и информатиката ,в момента не осъзнаваше на къде клонят везните на образованието и,влияеше се от мисленето на Мартин.Двамата се допълваха напълно.
- Марто,реши ли задачите по математика за утре?
- Не Иве,ще ми помогнеш ли?
- Разбира се ,а ти ще ми напишеш ли литературния анализ,че не ми идва идея?
- Разбира се Иве.
Така минаваха дните на Ива и Мартин.Мартин имаше около пет тефтера в който пишеше измислените от него истории .Учителката по философия се гордееше с него и постоянно публикуваше историите му в училищния вестник ,който също беше направен специално заради Мартин.
Минаха година и половина от онзи момент...Ива и Мартин вече бяха завършили ,кандидатствували в София и приети.Ива щеше да учи компютърни технологии в МЕИ , а Мартин бе приет журналистика в Алма матер,но разнообразието на големия град бе разширило кръгозора и на двамата и те бяха започнали да забелязват и други хора освен един ,друг.Мартин и Ива се разделиха ,всеки тръгна по своя път ,гонеха интереси,градяха кариери и един ден след десет години,съдбата отново ги срещна.
Ива правеше Web дизайн и поправяше компютри в една фирма,Мартин работеше в телевизия,като статист отделно пишеше и публикуваше статии в различни вестникарски издания и още ,бе издал своя книга.Личният живот и на двамата не вървеше,твърде бяха заети с кариерите си и сериозната връзка бе "Мисия невъзможна" .Едвам се познаха...
Ива възстановяваше компютърна програма ,която беше забила в телевизията в която работеше Мартин,койт пишеше нещо в кабинета си в един момент стана и излезе.Тръгна към стаята в която бе Ива.Когато се видяха,двамата дълго стояха като вцепенени,онази любов,която ги свързваше преди се върна в очите им.
- Ти?
- Ти? - казаха го едновременно.
- Среща след работа? - предложи Мартин.
- Става,струва си ,след толкова години. - съгласи се Ива.
Вечерта дълго разказваха един на друг как е минал живота им.Наближаваха тридесетте,установиха ,че още се обичат и започнаха да излизат.След две годишна връзка се ожениха и Ива роди близнаци.
Мартин бе командировка в Павликени,наближаваше вече четиредесет години,но това не му пречеше да флиртува с асистенктата си Катя.Двамата излизаха из Павликени вършеха си работата,но и обядваха,вечеряха,забавляваха се заедно.Катя бе едва двадесет годишна ,крехка и амбициозна.В един момент се озоваха в една горичка и се целуваха под едно широколистно дърво,наближаваше осем вечерта и се смрачаваше...
По едно време някой срещу тях се ровикна:
- Ей вие двамата,отместете се от моето дърво.!
Мартин и Катя се огледаха и видяха срещу тях да стой едно куче.
- Кой каза това?- попита Катя.
- Аз толкова ли съм невидим?
- Но ти си куче! .- продължи Катя
- Логично,...
- Чакой,чакай,чакай малко ... това си е моят разказ,не позволявам да използувате моята фантазия. - каза Мартин.
- Осъзнай се Мартине,твоя разказ свършва до тук. - каза кучето - ти вече не съществуваш,защото всеки ,който измисля нещо,нещото го поглъща.
Изведнъж настъпи мрак,завесата се спусна и в залата пуснаха отново светлината... Хората започнаха да ръкопляскат.Една жена закоментира:
- Много дълго ...
Друга жена каза:
- Твърде банално ...
А трета добави:
- Но от живота ...