***
Когато бях дете, валеше много сняг.
Падаха тихо - зад моя огромен прозорец –
Бавно завихрени пухени облаци.
Мънички късчета тайнствена празничност,
Превзела всичко чиста доброта.
Аз вярвах:
Правех си от него
Бели, и чисти, и много добри
Усмихнати снежни хора.
Когато бях дете, валеше много сняг.
Сега вали малко -
Не ми достига вече
Да си направя цял човек.