автор: sapfir

"Хората живеят под гнета на мисълта,
че са нещастни,
защото не знаят, че са щастливи.
Да бъдеш щастлив е нищо,
да вярваш, че си щастлив е всичко."


Тук сме за да бъдем щастливи
или поне за миг да повярваме в това,
като реки вливайки се в безкрайното море на "Хулите".
Реки полирали камъни, минерали,
минали през корените на дърветата
събрали злоба и омраза,
видяли клоните и цветовете блестящи от светлина.
И да не забравяме,
че за да се стопи леда и да засвети щастието
в лазурно бистра синева ни е нужна
вълшебната топлина на усмивката.
Щастието да творим, което ни кара да летим :)... накъде,
лутайки се в затворения кръг на безвремието,
да забравяме всичко останало
и магнетично да приближаваме слънцето,
отдадени докрай на мигновения стремеж до съвършенство
в този несъвършен реален свят по пътя към вечността.
Смях, болка, любов и сродни души,
всяка по своему неповторима
и носеща надежда в това място на красотата.
Питам се какво търся,
искам да тръгна без да се обръщам - не мога,
искам да остана тук - не мога.
Какво да направя?
Какво ми остава освен да се усмихна
и да повярвам в собственото си щастие,
че съм ви срещнала тук и сега!
Да се усмихнем заедно - толкова е хубаво :)))))))))