автор: strega

нощта се скъса и се разпиля в очите ми
небето пак простира лястовици по дърветата
дъгата рови в облаците с изкривени пръсти
и разкопчава ледените копчета
на любовта ни
душите от отвъдното
отдавна са разказали мечтите си
а мъртвите мечти
не се нуждаят от дисекция
по стълбите към теб събирам птици
и спукани ребра на свещи
зелена свещ
червена свещ
зелена свещ…
и нищо жълто
луната има цвят на карамфили
от пясъчните кълнове
в душата ти
поникват къщи
червена къща
зелена къща
червена къща…
по сънищата се разхождат котки
и раждат призраци
но нищо жълто
с което да ти издълбая спомени
и ако розите са прекалено бели
и ако думите са неизбежно силни
денят е мястото за необичане
нощта е времето за неживеене
а пътят който води към разсъмването
ще тръгне вместо мен да те посрещне