Когато с пепел от жертвени олтари
отново
разпалвам светлика пред твоята стряха ...
Където от вкаменени еделвайси
отново
пониква невестино кокиче ...
Както в струните на съсухрен клавесин
отново
рукват палави струйки левентско вино ...
Отново
Зорницата ще танцува все по-чевръсто
болеро по первазите на лястовичи гнезда ...
Отново
звездотъканите полички на нощта
ще окъсяват и ще са все по-прозрачни ...
Отново
гласецът на Слънчо ще лее мантри
за плодородие и святост все по-омайно ...
През ключалките на снежните палати
бод по бод лъчите ще извезват летните гоблени
наново и отново ...
Длетото на всяка запалена в храма свещ ще извайва
до боже-образност силуета на обичта ми
пак и пак отново ...
В Петия сезон, между паузите в Лунната соната,
в загадката, обезсмъртила Мона Лиза, с теб живея
... целогодишно ...