Приемам твоята присъда.
Обременена със вина,
обидата ненужна съдя-
не може права да е тя!
Щом ти си толкова различен,
че сред потока те избрах,
това, че спря да ме обичаш,
е моят собствен малък грях...
Навярно някъде съм сбъркала!
Навярно и сега греша!
Навярно все прогонвам щъркела,
със който идва пролетта...
Така е трябвало да бъде!
Така е Господ повелил.
Приемам твоята присъда.
Макар че...
Господ е сгрешил...