автор: idan1

Зъби създателят ни дал,
мляко с млечните да сучем,
с кътниците нека дъвчем,
с резците остри хапем...
мъдреците има ли ги вече,
със зъби пълна е устата ти човече!

Ъгъл, под който и да се погледне,
зъбче всяко от първо до последно
и важно е, и потребно!

Бисерни, красиви, здрави
всекиму, това се нрави!

От кариес обаче отърване няма,
измъчва болка голяма.

Лекар тук работа ще има,
машинка ли запее
страшничко е...
пот се лее...!

Ефемерна болка е това,
бързо отминава...

Красива отново в огледалото усмивка
и вечер гледа те и на закуска!

А дамата любима на часа
забравя онази кисела гримаса

Разтяга чаровна си усмивка,
дарява те с целувка!