автор: Wendy

С какви очи ме гледаше отсреща!
С какви очи - изгряващи слънца!
Вълнуваше се, спореше за нещо.
Преглъщах аз предателска сълза.

Запалваше в душата ми пожари.
Отвръщах ти със ясен,ведър глас.
Но в ледено спокойствие изгарях
и зъзнех във пустинната си страст.

Очите ти, прегърнали небето,
ограбиха нехайните ми дни.
Проникнаха в съня ми-там, където
копнееха прегазени мечти.

Какви очи!... Сложи си очилата!
Зад тъмните стъкла се приюти.
Душата си закътай зад стъклата.

...Но първо
очилата намери...