той се будеше сутрин самотен
със влажни от болка, сини очи
и си мислеше, че такъв е живота,
вчера бе сладко, днес ще горчи.
допушваше фаса от снощи
изпиваше последното вино,
обличаше се най сиромашки
и тръгваше обратно към тинята.
никой не го забелязваше -
прашинка в вселената, звезда в небосвода.
тихичко под нос си казваше:
днес съм роб, утре свободен.
най-милият човек на земята,
подритнат от света като куче,
решил "от високото скачам,
а всички след мен ще мълчат."