автор: di_ana

Тихо е. И само неми мисли
със крясъци разбиват тишината.
Играят като циркови артисти
по тънкото въже на самотата.
Бяло е. И само слепи мисли
с ръцете си ме удрят като с клони,
Разплакват ме...И есенни и чисти
ме гледат със очите на икона.
Нежно е. И само кротки мисли
по устните ми сънено пробягват,
Целуват ме... И лунено-лъчисти
в очите ми вечерни лягат.