Ръцете падат като сняг.
Думите не мъчат.
Очите мамят и за тях,
не искат да научат...
На кой ли беше поверен
мигът на слята нежност,
на близък или непознат,
въвлечен по небрежност ?
Ръцете кръгове въртят,
описват странни форми.
Възможно ли е в този свят
да има още норми ?
Възможни ли сме ний без тях ?
Душата колко струва ?
Възможно ли е с любов
душа да се купува ?
И бликна като водопад
словесна, тъжна песен,
изми с усмивка своя град
и блесна като есен.
Очите святкаха с искри -
душа не се продава,
но с малко нежност и любов
за миг се подарява !