автор: keratamara

част 2 Крон О, необятен космос.Всяка твоя галактика е различна.Всичко което започва все някога свършва.
Живота се бе зародил не само в Слънчевата система, а и на малката планета Фион намираща се на четиридесет и една светлинни години от Земята.Случайно ли бе това? Никой не знаеше.
Фион беше четвърта планета след нея следваше огромен газов гигант с десет различни по маса и структура луни.Една от тях бе на почетно място сред другите поради нейния жизнено необходим фактор "АКВА"-еликсира на живота.
Седемдесет и седем дни от цикъла на слънцата близнаци оставаха, а никой не подозираше.Ноща се стелеше като черна принцеса.Бледи сенки пълзяха и стенеха от глад.От време на време се чуваше воя на някое стадо ерки търсещо така дефицитната храна на планетата.Нощно време никой не смееше да излезе.Всички фиони спяха сладко в инкубаторите си под лунната светлина.
Крон първи водителя на фионите броеше часовете до началото на изгрева.Мисли нахлуващи като неканени гости не му даваха да заспи.Всеки трепет предизвикваше стрес в тялото му.Трепет като например раздвижването на екрана, което прекъсна за миг съзнанието му.Колкото и да не му се искаше протегна ръка и натисна копчето.
Крон:
-Какво става Зет? Защо ме безпокоиш?Остави ме да поспя.
Зет:
-Водителю имам лоши новини.-отсече образа на млад мъж със стройна висока фигура и книга в ръка.Отвори я и продължи-Открихме причината за повишаването на температурата.Близнаците са виновни Нестабилността в гравитационното поле се е увеличила.Разстоянието се скъсява.
Крон:
-Какво искаш да кажеш. Ще има сблъсък?
Зет:
-Категорично съм сигурен.
Крон:
-Добре направи че ми каза,а сега гледай никой да не разбере.Аз ще реша кога да го съобщя-каза той, изключи екрана и се замисли."Това вече е върха на злощастната ни съдба.Не стига че всеки ден се опитваме да оцелеем , а сега и това...и друго".Прозя се и се унесе в дрямка,не в сън,защото между двете имаше изразена разлика.Странен миг на отчаяние го обзе.Опитваше се да избяга от гонещ го ерк,но краката му не се движеха сякаш бяха залепени. Страхът го обгръщаше с широкоплещестите си ръце.
Събуди се погледна луната звездите светеха по-силно от обикновено.Извърна глава към луната от нея капеше кръв.Какво става с мен помисли си той.И пак се събуди, този път наистина .Сърцето му препускаше.Капчици пот капеха от челото му.Не знаеше сънувал ли е или е било истина.Отвори инкубатора и стъпи на меката току що пораснала трева.Роса намокри стъпалата му.Погледна напред и скри очите си с ръка.Двата гиганта блеснаха с неумолимата си мощ, толкова силно,че на места водата се изпаряваше от локвите и се възнасяше на небето.А небето бе най-красиво при изгрев.Всички цветове на дъгата обгръщаха хоризонта и рисуваха фигури върху облаците, който скоро щяха да се разсеят.В далечината се чуваха звуците на последното ято птици.Въздуха натежаваше с всеки изминал час.Колко ли още прекрасни изгрева оставаха.Това беше първата задача на Крон.