автор: thundergoddess

След като завършихме раздела за старогръцки произведения в девети клас, че почувствах духовно пораснала и извисена. Колко думи бяха изговорени от преподавател и учител! Колко етични норми бяха разгледани тогава!
Думите отлетяха от съзнанието ми заедно с часовете, но оставиха дълбока емоция у мен и ме накараха да разбера значението на всичко антично, което съм чела през годините. И сега, когато се чувствам ощетена по някакъв начин, тъжна, забравена, поглеждам моята книга и тя сякаш ми казва, че имам най-ценното от всички свидни неща за човека по рождение, а е имало времена, когато хората са давали всичко - дори и живота си, за да го притежават. В днешни времена хората тръгват някъде да се борят за най-милото си нещо, без да осъзнават, че то винаги е било при тях. Свободата, най-висшата човешка ценност, която се извисява дори и над любовта. Кардинална добродетел, чиято истинска стойност хората оценяват само когато я нямат.

Свободата е като един приказен храм за душата на човека, но тя (душата) трябва да го достигне сама. Има три стъпала, които водят до абсолютната, пълна независимост. Най-ниско стои вече до голяма степен овладяната трудност на човешката цивилизация, породена от природните бедствия. Това стъпало е основата на другите две и на целия храм изобщо - без него всичко ще се срути. Всички хора заедно от хилядолетия наред се трудят за да достигнем ние до тук. По-високо, на второ ниво е вече социалната свобода на индивида - плод на усърдието на един народ и на неговите избраници, които измислят законите и правата му. На някои хора им е трудно да се пригодят към правилата на държавата и си мислят, че те им отнемат правото на действат както искат, но е грешно да бъркаме свободата със свободията и човек, който не е осъзнал този прост факт явно не е дорасъл да се нарича независим. Най-висшето и най-трудно постижимо нещо е да се освободим отвътре - от всичките ни предразсъдъци и вредни навици, които ни правят роби на собственото си Аз. Личността сама трябва да се справи вътрешно, за да я придобие и никой не може да й помогне да се изкачи горе освен тя сама на себе си.

Древните гърци и римляни, пък и всички цивилизации, изградени на робовладелския строй са се отнасяли с робите си като с говорещи предмети. В днешни времена може би звучи много жестоко, но всъщност те са такива. Човек, който е загубил свободата си, отказал се е от нея, или са му я отнели насила е предмет, някакво животно с потенциал да стане човек. Да си роб означава да си се отказал от правото си на лично мнение и глас, от всичките си мечти, стремежи, от целия живот, а именно тези ни качества правят нас, хората най-висшите същества на тази планета. Да вървиш по стъпките на някой друг, да му угаждаш и да се стараеш той да постигне висоти в живота си без да обръщаш внимание на своите е все едно да си един вол, който носи тежкия хомот и фермера отгоре. Добичето ще помогне на човека да си изоре нивата, но няма да получи част от хубавата реколта, а само никому ненужни остатъци. Така е и с хората. Когато един мъж или една жена реши, че не може да се справи сам/а в живота и е по-лесно да зависи от някого, ще потъне в бездната на нищетата (духовна и материална), ще се превърне в човек втора ръка в обществото и ще бъде обречен/а докато не стане независим/а.

Колкото и да ни се иска, ние не можем да бъдем свободни във всички аспекти на живота, тъй като той е многолик и сам човек не може да изброи страните му, камо ли да ги познава и владее. Следвайки този принцип, осъзнавам, че свободата "от" е свобода "за". За да постигна пълна независимост в една област, аз я жертвам в друга. Например: Човек може да избере дали да прекарва повече време със семейството си или да се отдаде на професионалната си реализация.

Посочвам свободата като кардинална ценност, а не любовта, защото независимостта е порив на човека и заедно със справедливостта тя влиза във всички досега познати етични системи като основна добродетел, независимо дали са отдавна изчезнали или действащи досега. От нея започва морала, включително и любовта. Ако обичта е пъстроцветна пеперуда, то независимостта е величествен орел, който лети над нея, а ако тя (обичта) се превърне в добър приятел, то независимостта е всеотдаен родител - втория ще ти даде по-добър съвет и на него можеш да разчиташ във всякакви ситуации винаги, когато поискаш. В основата на целия човешки живот е тя и от нея зависи направлението му.

Голяма част от хората приемат свободата като даденост и не й се радват и не полагат усилия тяхната душа да влезе в светлия храм. Това е голяма пречка за бъдещата реализация на дадена личност, тъй като тя няма да може да се самоопредели дори и по най-простия начин - като добра или лоша.