Защо във петъчната вечер
стоиш самотен под дъжда?
Повярвай ми,
повярвай ми, човече,
сънувах твоята мечта.
Бе малка тя, добра и свежа!
И гледаше с очите на сърна,
изплашена от този дъжд,
но нежно
я беше някой вече приласкал.
Наметнал я със суха пелерина,
повел я към уютния си дом,
запалил огън във камината...
А после, после тихо Менделсон
звучал тъй нежно в тъмнитата...
Това е краят.
Приказката свършва.
Защо ли бе това протакане...
А ти стоиш самотен под дъжда,
в очакване
на другата мечта...
Къде са твойте жълти влакове?