автор: milcho

Годината е 1950. София.
Квартален клуб на ОФ.
Вечеринка,
акордеон,
музика,
изказвания,
песни,
пред нас са блеснали житата ...
смело другари в борбата,
напиши писмо на граничаря,
цветарката Анюта,
малко цвете съм в полето, аз съм синия синчец!
на крак о`парии и презрени....
кратка литературна програма,
звучат стихове,
Ботев, Вапцаров, Смирненски!
и изведнъж някой повдига на масата,
едно малко момченце,
със свежо подстриган бритон,
с къси панталонки и ризка с къси ръкави.
Една ентусиазирана млада активистка го
държи за ръката и с тръпнещ от вълнение глас,
извиква,
- А сега малкия Милчо ще каже нещо!
(Милчо, още няма и 5 години навършени)

Кратки ръкопляскания,
всички го гледат с умиление.
Той леко навежда глава и се покланя.
И с тих но ясен глас декламира:

"Татко е работник,
ударник е пръв,
няма като Татко,
Ударник такъв!!!"!

Бурни ръкопляскания!

И изведнъж се изпъвам,
очите ми искрят.
Поглеждам към майка си,
тя кимва одобрително с глава.

И гръмва!!!

"Летете!
Бели Гълъби!
Летете!

По цялата Земя на шир!
И всякъде,
на всякъде носете,
човешка обич!
и на всички Мир!"
....
....

Залата застива, за миг.
Но следва взрив,
от овации и викове!

Младата активистка,
го заграбчва от масата
и се впуска в бурен валс с
него, прегърнала го,
носи го и го притиска до сърцето си.
И той чувства, че нещо става,
че нещо е станало,
в момента,
и в живота му.

Целия салон
се впуска в неистов
бурен танц,
вратите се отварят и танца,
преминава
на улицата.
И изведнъж,
гръмва право,
Дунавско хоро.
Започва народно
веселие!
Утре е 1-ви МАЙ!

Някои и днес го празнуват,
като личен празник,
други като празник на цветята,
а някои и като празник,
на отрудения,
Човек.
Оня, вечния творец на благата!

"Повдигнете си челата!
Роби, роби на труда!
Вий творци сте на Благата!
Да живей, живей!
Труда!"


Милчо КИРИЛОВ