автор: solaris

Колко пъти на ден
напускаме себе си
и се завръщаме –

от този до онзи момент...

сутрин –

след като кафето
напълни стаята
и
изгони всички сънища,
гадаем
по утайката на отпътуването им.

през деня-

искам да легна в следите,
които оставяш,
да фантазирам:

топъл пясък,
извивка и гъдел,
по пръста (или петата )
на пустинята,
в отдалечаването
което трепти
между фереджетата
и аромата на чая,
който се пие
в тези часове-

виждам картини, за които разказвам


обичайното, винаги се разсипва
кристали или сол
по пода,

вечер

в уюта на притъпената светлина
и усещания

аз съм твоето ребро
и реброто на планината
която трябва да изкачиш

за да се завърнеш...

(цял).