автор: silence

Да ходиш на дискотека когато компанията е разнородна и не дотам позната не е признак, че ще си прекараш добре.
Самия факт, че още от вън си скептично настроен, пред вратата се запитваш дали да не се върнеш все пак, а когато я отворят и отвътре те блъсне саунда – тогава правиш стъпка назад и аха-аха да се върнеш. Обаче отзад те подпират и:
- Хайде бе, Смайли, за първи път ли си на дискотека?
„Абе, ‘лапе – иска ми се да отвърна – я не се закачай с кака си”, обаче нямам този шанс, защото вече съм изтикана напред.
Прожектор ме заслепява, но бързо отвръща окото си от мен. Не че нещо се променя с визията, защото над тълпата се е застлал на пластове облак цигарен дим.
Точим се в индианска нишка измежду вибриращи тела. Този, който ни води, ни насочва по стълбичка и почваме да се препъваме в тъмното.
Сепарето е вдигнато на метър от пода т.е. по-близо до климатичната инсталация на тавана и съответно предлага повече хлад (не че количеството дим е по-малко). За да поръчаш на сервитьорката трябва да й викаш в ухото, но тя се оказва изненадващо чевръста. Просто ми е чудно как това момиче успява да пренесе таблата със чаши и шишета без да разлее и да счупи нещо. Набързо слага две бутилки уиски и направо изсипва 20-сте чаши на масата. Плъзва моята чаша с джин и ми изкрещява в ухото какво трябва да й платя. Питам за лед и получавам посочване с глава.
Изненадвам се от съда на масата. Това по-точно е кофа, в която има сигурно пет килограма лед на топчета. При тази жега едва ли ще издържи дълго, но това е проблем на фризера зад бармана, не мой.
Запитвам се каква ли е програмата днес. Остава да сме попаднали на чалга-найт и вече съвсем ще я втасаме. Звукът обаче клони към R’N’B.
„ Е – решавам аз – да извлечем най-доброто от ситуацията”. Музиката се понася засега, не ме карат да водя безсмислени разговори и имам питие, с което бих могла да се разхладя, ако бях съобразила да си поръчам по-голямо количество.
Разсмива ме визията как съм си прегърнала шишето джин и си пийвам директно от него. Рационалното в мен започва да задава въпроси като „как ще си сложиш лед в шишето” или ‘една цигара би оправила обонянието ти в този момент”.
Като с магическа пръчка колегата от Търново ме побутва и протяга кутия цигари към мен. Взимам една. Не че съм пушач де, но знам че изпушването на една цигара значително ще подобри положението – един вид ще изравни атмосферата отвън тялото с тази в него.
Дисководещият поздравява последния уволнен набор и виждам гората от ръце, която ръкопляска. Усмихнато наблюдавам как момчетата се веселят (ега си колко ли прекарани се чувстват).
Минава песен, втора… Поклащам се, ледът бързо се разтапя в чашата, поръчвам си ново питие.
Чувам първите акорди на http://www.youtube.com/watch?v=37CGy4Ikoho

Басът вибрира по пода, предава ритъма по краката ми и ме превзема. Страстта нахлува в кръвта и я нажежава. Сърцето започва да я изпомпва в такта на музиката. Затварям очи и отмятам глава. Тазът се раздвижва лениво сам. Вдигам ръце.
Неусетно две ръце покриват моите. Силно тяло се прилепва към моето, колене влизат в сгъвките на моите, тазът ми е посрещнат от друг, гърбът ми залепва за нечии гърди. Музиката ме омагьосва до толкова, че долепянето на другото тяло е като катализатор, който изпъва моето като тетива на лък.
Непослушните длани натискат моите и тръгват да изследват извивките ми. Ръцете ми, движени от неговите, опипват ханша игриво, докосват и преоткриват копнежи изгубени във времето и ги сливат. Всеки сантиметър е сладостно преминат. Кожата настръхва. Предателски снагата се предлага и е безскрупулно превзета. Телата залепнали здраво се извиват в парещи дъги. Мостът, който се образува, среща страстите на двете тела и ги нажежава до бяло.
Залитам в опиянение. Едната ръка мълниеносно се връща и здраво ме обгръща. Придърпал тялото ми, той алчно го държи в ръцете си и не го пуска. Огнените му пръсти се връщат върху моите. Минават на милиметри покрай гърдите, погалват врата ми и ме спират на неговия тил.
Хилядите любопитни очи на дискотечния глобус не се отлепят от нас.
Капка пот се отделя зад ухото ми и тръгва в охлаждаща пътечка надолу. Питам се какви са възможните маршрути, по който може да поеме, цяла или разделена на по-малки капчици, тръгнали на свои собствени пътешествия, оставящи дълги и сладки следи на повърхността, по която се движат. Мисля си за начините, по които някой може да проследи тази капка... дали ще проследи пътечката с пръст... дали ще се осмели да използва устните си…
Изведнъж ръцете му освобождават моите. Чувство на настръхваща голота ме обзема. Инстиктивно заравям пръсти в мократа му коса за да ги прикрия. Чувствам дъха му в ухото си, а тялото продължава да се извива в синхрон с моето. Тръгвам на поход през слепоочието, усещам дращенето на наболата брада, долавям с пръсти пулса във вената на врата.
Отпускам ръце. Впивам нокти в бедрата му. Сякаш ме удря ток, но не смъртоносен, а изпълнен с чувствена нега.
Пръстите му се стичат по рамената ми, по ръцете ми и се сплитат с моите. Връхлитащата на талази музика ме държи с притегателна сила към него. Ръцете му като вражески войници избутват моите на разузнаване и завоюват зона след зона изследвайки всяка пътека.
Последните акорди ни оставят без всякаква мисъл.
Кожата ми, мокра от пресищане, диво жадува за още. Да се охладя там е задача непосилна, а и краката отказват да помръднат.
Обръщам се. Телата разочаровано се разделят.
Започва следващото парче http://www.youtube.com/watch?v=m9nsxKFqjFw
Той мълчи.
Гледа мен.
Аз мълча.
Гледам него.
Тръпката отлита, точно както дъждът, който валеше когато вървяхме към дискотеката.
Или не...кой знае?