автор: koraba

Скучни са белите
улици
Светлината бродира
единствено сенките
Скучни са белите улици
Щом няма ги сенките
Ще чакам нощта да
накичи си сенките

Гримаса е нощта
А влюбен съм в нея

Красив ли е денят?
А аз обичам нея

какво да сторя?
Мисля пак за нея

Гримаса е нощта, щом
мисля си за нея

Какво пък, май съм
озарен
Нима обичам тоз
последен ден
Какви красиви са
горите ...
А кавгите?
Какво ли пиша, щом
сестрите са до мен,
камата ли изгнила
е от кръв. А
аз се мисля за
не знам какъв
Обичах и обичам
Още
Но какво обичам,
знаят само моите
гости


Този лист е
последният
Но е на първият
от тази страна

Това е историята
А една самота

Забавлявайте се
всички, а аз
ще полегна да
поспя