автор: ra4e-ton

               На Тропчо и Тайгър

Целувам с поглед заешко ухо
и хапя нежно котешкия нос...
Денят ми се усмихва със любов,
излязъл от човешки коловоз.

Очите им нашепват за храна
(с търпение, изчерпано от час),
а после - за милувка и игра,
в която да наложат мека власт.

След лудории сбъдва се мечта -
за гушкане с космат и пухкав вкус.
В сърцето ми изливат топлота
моментите на нашия съюз.

И ето пак потъваме във сън,
загърнати с опашка и уши.
Тревогите останали са вън,
пашкула няма кой да разруши.