автор: dressy

ирене
черните железни решетки
оградили гробището
покрай което минаваше
след урока по пиано при фрау Мюлер
криеха гласове
ти ги чуваше всеки вторник
минавайки от там
грачеха черни по миглите ти
черен креп се вееше из клоните на
голите дървета при всеки полъх на вятъра
в края на ноември
пианото отключи душата си за теб
целува го дълго
фрау замина завинаги зад черните решетки


ирене
не разговаряте с ернст,така ми се струва
нещо криво ли ви е,не разбирам
той толкова се старае да ви угоди
ето вчера например донесе цяла дебела книга
с буболечки
каза че било за вашето изкуство
ха че то какво е това изкуство,поправете ме
ако не разбирам
но само криле и то раздрани..
рисувайте къщи цветя хора
ето момченцата на вилерови например
толкова са русички и мили
ще говоря с гертруде да ви позират
не искате ли
не
не ви разбирам мила
и аз съм била млада но никога не сме имали
такива увлечения като вашето
но щом сте толкова упорита няма да ви преча
правете каквото знаете
но все пак разговаряйте с ернтс
той е така нещастен когато го изоставяте така дълго сам

ирене
ласките на вяръта
спират в косите ти всеки път
когато политнеш
рееш се из сребристата долина
на целувките му
и забравяш цвета на земята
забравяш огъня
забравяш съществуването си
любовница на вятъра
написа веднъж в ъгъла на платното
никой не те видя
после го замаза със лилаво


сърце мое
няма те
няма те
няма те


ирене
как отдавна не сме се чували
как си мила
нали не си забравила сладката лори
от гимназията
хахаха знаех си че ме помниш
ама гласа ти си е същия по телефона
чух че си се сгодила
ах така се радвам за теб
ама онзи ернтс ли е който си мисля аз или
ааа същия е значи
онзи с имението и фабриката
късметлийка си ти късметлийка
сега живота ще си живееш
пък страта лори и е мъчно за тебе
ей помниш ли как се смеехме едно време а
и писмата дето изгорихме
помниш ли

ирене
хартията замръзваше под леглото ти
неприютена
нямаше как да прегръщаш пълните пликове
през нощта
криеше ги от всеки да не гледа
криеше ги от всеки да не знае
само една нишка те държеше тогава да не изчезнеш