автор: Hemu

(Туй по долу е идна питънкъ
саму зъ жинити ут нащу селу,
дъ ми съ изясни идно нещу,
дет вчеръ фниманието ми е зелу)
*

Квоту тукъ ши рикъ, жинити дъ мъ слушът,
можи малку дъ вий смешну, можи дъ не е.
Саму тиху гувурети, мъжувити дън пудушът,
щот е нещу къту клюкъ, мъ прублем ми зрее.

„Мила моя, скъпа моя" дядуту ми мъ нъречи.
(Чудну кво му станъ, що ли тъй съ е изумил).
"Мечу, (тъй му казвъм знайти), що тъй речи,
дън си нещу пригришил, чи тъкъф си мил?"

„Не мъ, Ано, нищу няма, нежин съм към теб.
Нъл жинити тъй убичът? Земи тез три рози."
Абре цвеке, чи и думи, знам гу тоз сикрет,
то туй съ мъжки мурафети и митъмурфози...

"Куя (питъм гу), счупи ти хътъра и тъ изруга,
куе туй булче дет тъ ядосъ и цвитятъ ни зима?
Тъ идвъш и ми ги ридиш някакви тъквиз сига,
пък дажи си съ сетил чи дома имъш си жина?"

„Сетил съм съ бил... Сига идвъм ут хоримагъ
все мъжети бяхми, спешну кметъ нъ събра.
Казъ, нъпуследък частъ ни мъжкъ съ излъгъ,
щоту зели пущурели ф селуту сички жинуря.

Идни ши дъ гулимеят, други дъ съ нъмалявъти,
нъ някви пълни прумени щели сти съ пудлагъти.
Селикони, пилирания, някъф Лазър спуминавъти.
Явну (викъ кметъ) мъжувити ф нещу съ излагъти.

Пък пуследнуту куету, най вечи му притиснену,
чи хуртувъли сти зъ прумени в полувътъ сфера.
Зътуй кметъ нъ събра, сичку веч ни е убяснену,
виж, дажи си зъписъх най-важнуту ф тифтера."

Туй моичкия речи, мене гневнити ми съ ступихъ...
Дъли пък нъ тез гудини той къвълер ши ставъ?
Зътуй питъм, ващи хубъвци дъли нещу спудилиха,
или моя ут как щяхми съ дилим, тактикъ сминявъ?