автор: railleuse

        на мама

Още тичам към незнаен пролуков свят
след една жена, танцуваща сред звездите
Стъпките й сияят от прах -
Млечният път, полепен по петите й
Не че е горда - раменете й са изправени
И отдавна не се страхува
от метаморфозите на този площад,
където
наяве сънуват ни
Тази жена ми е смътно позната,
даже толкова, че се задавям от стръмното
Вече не помня лицето й. Зад чертата
всяко припомняне е осъмване
на проясненото в тъмно
И все пак, убедена съм, не е напразно
това, че пролуките се опитвам да сричам
Дори и накрая, съвсем безобразно,
Сънуващите да се отричат
от сънищата си
...сякаш в пиянство бълнували
Тази жена, мисля си, ми прошепна -
пътят бил с достоверната изворност,
и, без претенции за вечност и истина,
въпреки болката,
струвало си да го опитваме
Шшшш, тихо… тази жена беше?, ще?, е…просто
един Ангел
Спи сега, нейно дете
Ангелът? - над съня ти ще бди,
хайде, кротвай се сгушено
А Тя ще помоли и друг път звезди
да ти разказват по приказка,
ако послушно си…