Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 4
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Ана, която беше луда – Ан Секстън" | Вход | 11 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Ана, която беше луда – Ан Секстън от Dimi на 12.12.2007 @ 15:53:58 (Профил | Изпрати бележка) | Не мога да се начета на такъв стих. Каква само е тази Ан! |
Re: Ана, която беше луда – Ан Секстън от templier на 12.12.2007 @ 16:00:03 (Профил | Изпрати бележка) | За пореден път благодаря за удоволствието! Изключителна поезия! |
Re: Ана, която беше луда – Ан Секстън от dimension на 12.12.2007 @ 16:22:47 (Профил | Изпрати бележка) | Отговарям вместо нея:
Да, ти.
Да, ще ти пиша. |
Re: Ана, която беше луда – Ан Секстън от vanya777 на 12.12.2007 @ 16:26:40 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря! Благодаря! |
Re: Ана, която беше луда – Ан Секстън от mastilo на 12.12.2007 @ 16:26:42 (Профил | Изпрати бележка) | "Има жени - ... - които боледуват от странни идеи, както други от трипер. Идват при теб и ти предават болестта си." - споделя Артуро Перес-Реверте. Поезията на Ан Секстън е такава жена. |
Re: Ана, която беше луда – Ан Секстън от mariq-desislava на 24.11.2008 @ 09:18:31 (Профил | Изпрати бележка) | Нося ти целодневната си лудост
и проговоря ли ще запеят
малкото останали разумности
в главата ти- атомна от обичане
Аз ли съм причината да се разстилаш
по обувките ми, недокоснати от слънце?
Аз ли отворих прозорецът, за да скочи
нощта от него?
Да не би да чувам мислите ти?
Търся те в себе си
Търся те
Търся
Говори ми за престоя на тъмните ти помисли
в килера на въздишките, избухнали от писъци
Говори ми за звуците, шепнещи във възглавницата ти
Проговори за първи път, откакто имаш всичко
Всичко- значи мен
Дай ми болката си да я центрофугирам
в устните на вятъра
Приюти ме в теб
Приюти ме
Приюти
Под билките, които се разпяват с цветята
ще положа ръцете ти искрени
Ще изкорениш ли зародишите на душата ми,
покълнали в процесията на времето?
Питай ме колко мога да издържа без теб
Питай ме колко
Питай ме
Питай
|
| |