автор: thebigplucky

Цветята повехнаха. Още на втория ден.
Парче от хляба остана още малко.
Сватбеният пръстен - на врата ми е.
Завързан с червен конец за мен. Недаден.

Думите, с които ме изпрати,
продължавам да ги чувам. И неказаните.
Кърпата, тъкана с обич,
скрил съм под шинела. Пазя я.
Все едно ме докосват ръцете ти.
И дано ми донесе късмет -
да не изпише тялото ми диря
върху снега с червено.
Да ме подмине изстрелът,
дето очите ми ще затвори.
И очите на децата ни. Неродените.
Върху карабината ръцете ми мръзнат.
Твоите ръкавици са последната преграда
между зимата и мен.
Цигарата ме парва всеки път,
там където ме целуна. За последно.
Краката ми потъват във калта -
окопите са пълни винаги до глезените.
Спасяват ме чорапите оплетени от твоите ръце.
Писмото ти - последната преграда пред сърцето ми -
ме топли.
Елек не свари да ми оплетеш…
Оплела си ми мислите. И целия.
Сили ми дава ликът ти
в минутите преди атака.
И ми се иска преди смъртта
пред тебе да се изповядам.
Последната ми мисъл - за теб да е.

Йовано… Йованке…




____________________________

***
На тези, които паднаха в окопите.
На тези, които не ги дочакаха.
На тези, които създадоха клипа, за да ни напомнят
колко къса е човешката памет.