автор: tata_f1989

самотна разходка край морето
Сама стоя на брега на морето.Гледам го опиянена от хубостта му и слушам тъмната приказка на вълните за загинали моряци и потънали кораби.
Сега морето ме посреща неприветливо.То е бурно, беснее, бушува,вълните му с гръм се разбиват в прибоя.Слушам ги как разказват за морски битки,отминали,от които са останали само тъмни и далечни спомени.
След няколко дена отново стоях на на морския бряг,само че сега морето беше кротко,тихо,топло,приветливо.
Днес то ме посрещна с усмивка.Нейде от далече се чуваха чайки и гларуси. Морския бриз ме галеше по лицето и на душата ми ставаше светло и топло,сякаш слънцето не грееше над мене,а вътре в мене и ми спомняше за щастливите летни дни,когато бягах с приятели по плажа и се къпехме в топлите му води.
Сега е есен,но морето пак ме зове.Песента му днес е рзлична.То пее за красивите русалки,които с красивите си гласове са радвали морския цар и пленявали морските принцове.
Стоя на морския бряг.Есенното слънце ме гали с лъчите си,а морето ми разказва за своите подводни обитатели: благородните делфини; страшните акули и красивите риби.
Навътре от морето на много далече от морския бряг долита една стара моряшка,тъжна песен,която се е превърнала в легенда за двама влюбени,които загинали в морето и се превърнали в делфини.Те се намерили отново и никога повече не се разделили.
Морето миразказа тази история и след като свърши разказа си ме прегърна с топлите си ръце и аз му отвърнах със същото.След това си тръгнах и му обещах ,че пак ще се върна само че няма да бъда сама, а с приятели.