автор: Slovesna

Могилино. Абсурдно място, абсурдни събития, абсурдни хора. Нямам сили да изгледам филма след това, което ми разказаха.
Независимо от това, този дом съществува някъде там, в Могилино, и продължава да е едничкият свят на някои наши деца. Къде е Бог! Защо забравил е това място? Къде са човеците? Къде сме ние?
Могилино. Този дом и тези деца са нашият урок на земята. Как ще го научим, ако не чуваме сърцето как тупти, ако не се радваме на песента на птичките, ако не усещаме слънцето как гали? Как ще пишем поезия, красиво ще рисуваме, когато нашите деца не знаят как топли усмивката и колко е хубаво някой да те прегърне, как?
Думите ми нагарчат, скърцат между зъбите, безсилието си давя в сълзи, а сърцето ми отмерва времето до края. Могилино! Какво си? Възвишение, височина, баир, насип, куп, купчина или просто гроб. Гроб, в който сме погребали душите си. Или си камбана, звън, полет за възродените ни души! Ти си отговорът.