Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 434
ХуЛитери: 0
Всичко: 434

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДар от десет грама...
раздел: Есета, пътеписи
автор: kir4ote

обичам те П.

Хората казват, че ако искаш нещо много, то ще се сбъдне... Но май с любовта не е така. Аз искам да мога да обичам един човек, но не мога... Всъщност аз го обичам, но не мога да споделям любовта си с нея... Знам, знам минава... това ми се повтаря постоянно. Писна ми... Аз не искам да ми мине... искам тази любов, готов съм на всичко за тази любов, няма да се откажа от тази любов... Вярвам в едно нещо, само тази вяра ми остана, нашите души преди раждането, приемането на материална форма са събрани по двойки ислед раждането се разделят... отиват при два човека... Ни тогава започване едно безкрайно, уморително, трудно, мъчително, вълшебно, търсене на другата половина. Желание за цялост. Като половин кълбо, то не иска да е половин кълбо, иска да е цяло кълбо. И в това търсене падат много жертви... някои се примиряват, отказват се... живеят си живота без да подозират, че не са кълба, не са и кръгове дори... Аз намерих моята друга половина... Не знам как, не искам да знам... Просто в мен един глас крещи "НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ","не я оставяй"... не знам дали ме разбирате, аз просто знам, че тя е! Няма друга, няма да се примиря, няма да се откажа, ще се боря... И това не ме измъчва... Измъчва ме дено друго нещо... постоянното "защо?", забиващо се, като пирони в ковчег, в главата ми. Защо няма справедливост, защо като желаеш едно нещо силно то не се сбъдва, защо?. Не искам просто да съм с нея, не търся резултат... готов съм да чакам цял живот, да изпусна милиони визможности за по-добър примирен живот. Готов съм... Човек прави избри в живота си ислед това трябва да живее с последствията от тези си избори... Аз направих моят избор. Съдбоносните моменти в живота на човек не идват когато той иска, когато е готов, не те идват неочаквано, бързо и отминават бързо... Изпуснем ли ги... фиууууу... отлитат. Някои сега ще кажат, че се самосъжалявам, че преигравам с една несподелена любов, отстрани може да изглежда така, но само аз знам какво става в моята душа, само аз мога да го почувствам... Не се самосъжалявам, не търся покрепа или съжаление... Любовта е да даваш, даваш и в момента след като го дадеш да забравиш, че си го дал... аз си давам живота за любовта. Прост избор. Ще кажете предава се... слаб е... избира лесният път, не иска да се бори с живота... Така ли си мислите, я помислете пак... Не говоря да се самоубивам, опитал съм два пъти, глупаво е и е за слабите хора... Говоря да отдадеш живота си на един човк без да очакваш в замяна нищо... нито приятелство, секс, любов дори... аз знам, че като насочвам мислите си, вниманието си към нея, тя ще е цяла, без да го съзнава... Ако поиска няма да ме вижда, но аз няма да забравя, няма да се откажа да мисля за нея, да я правя цяла... Помислете вия бихте ли се отказали от живота заради такова нещо и колко бихте издържали... Тя е там, не ме интересува какво прави, не ме интересува с окга е, аз съм с нея, моята душа е с нейната и те са едно цело... Едно съвършенно цяло. Подарявам живот... Кажете после, че не я обичам...


Публикувано от Amphibia на 10.12.2007 @ 23:08:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   kir4ote

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Дъжд
автор: traveller
603 четения | оценка 5

показвания 24777
от 125000 заявени

[ виж текста ]
Авторът не желае да се коментира това произведение.