автор: amadeus

Черен облак в гърдите ми спи
непробудно от здрача до здрача.
Душата ми празна кънти,
а не мога дори да заплача.

Сред пътеките в твоята длан
всеки път как се губя сънувам,
но съм толкова мъничък там,
че не зная дали съществувам.

Само сняг по лицето се стича
и рисува студени цветя...
Сладък сън, зимен сън на кокиче,
избуяло пред твойта врата.