Вървях устремен към поредната цел
Доволен от себе си бързо престъпях
Човечец на възраст главата си свел
С бастунче почуквайки търсеше пътя си
Човечецът сляп бе, бордюрът го плашеше
Стоеше пред него кат малко дете
А следваше прелез ..железни чудовища
къде беше тръгнал въобще..?
Отминах го аз, и многото други
Всичките бързахме .. имахме цел
Отминах, но нещо ме бодна …обърнах се
и вече го бях под ръката поел
Не молеше никой, дори притесни се
Не бързаш ли чедо? Върви! Имаш цел ..?!
Нарече ме Чедо с благост божествена
И нещо дълбоко в душата размести ми..
Тогава погледнах го, той взря се във мене
Почуствахме нещо, ей тъй изведнъж
Той беше човечец със капчица сила
А аз във разцвета си мъж.
Чия бе таз воля която ни свързваше
Понякога в радост а друг път в беда
Държейки се двама, вървяхме през прелеза
Две мънички божи чеда !
Посвещавам на хората в неравностойно положение!