автор: miglena

Сълза ми изпращаш...
като целувка за "лека нощ"
и среднощни видения...
вместо люлка от шепот
в която до теб да заспя...

Сълза ми изпращаш...
с изповед и с откровения,
от които душата обезумява...
Човешко е да страдаш
от страхове пред Ада...

Сълза ми изпращаш...
с вяра в избавлението,
което от отломките на...
пустоша в сърцето ти
да сътвори нова обич...

Сълза ми изпращаш...
от греховност пропита,
от отрова отронена...
капчица от океаните
тъга, в които тънеш...

Сълза ми изпращаш...
мъжка сълза, нелъжовна,
непресторена, скрита...
дори от собствената ти
поетична същност...

Сълза ми изпращаш...
вместо обяснения с
безсилни и бледи слова...
дали те разбирам?!
Та тази сълза е...
...моята любов...