автор: timon

Посочи ме със пръст и упреквай.
Упреквай ме,
че по стълбата със изронени крачки
се изкачвам да стигна сърцето.
Че оцапах тревата със моите пръсти.
Че, когато погалих срутих два свята
и опитвам във тъмното да задавя гласа си,
да крещя мълешком.
Тишината е страшна.
Че не искам животът покрай мен да отлита,
а аз безучастна да бъда във сянка.
Че обичам!
Изживей ми живота, после пак посочи ме...
Пръстът ти.
Свещ непокапала.