автор: Svetleto

Когато те срещна ще бъде пролет.
Дървесата ще пият сладостен сок
от налетите земни недра,
цяла зима стоели немилвани.
Когато те срещна, розите пак ще цъфтят.
Благоуханни, навели свенливо глави,
ще опитват гальовни дъха на дланите ти.
Когато те срещна... и аз ще съм роза.
А ти ще приседнеш тихо до мен.
Ще разровиш рохката пръст.
Ще почистиш грижлив корените
и ще ме вземеш.
Въпреки всички бодли.