тихата тъга е най-болезнена,
когато влиза нощем, без да чука,
брои оставащото време до сълзите,
такава си е моята тъга, непитаща.
танцува блус на тишина и водка,
разваля ми красивата походка
и слушам вятъра.слабия вятър.
как свисти под прозореца на
самотата ми, която
стиска здраво тънката ми шия.
странен глас и шепне: "довърши я".
и тя поставена е пак пред избор -
дали да гледа с мене телевизия
или бързо да ме удуши, без болка -
(като да врътнеш на косата ролка).
броя секундите оставащи
до последното й действие - решаващо.
дали ще видя изгрева се чудя...
ако това е сън
нека се събудя!!