автор: vyara

Ти си тук,
а аз не смея
ръка към тебе да протегна.
Навярно като мен копнееш.
И аз изтръпвам. Но е стегната
душата ми и ме присвива
при всеки подъл миг на смелост.
Въздържам се и... си отиваш.
Пореден миг у мен заплел е
невидим възел за разсичане.

Все няма начин за обичане.