автор: Ljastoviza

Пометоха те ветрове.
Дъждове заличиха следите ти.
Времето - това самотно море- те разкъса на две
и те отвлече далече
от спомените ми - чистилища.
Сега не знам,
дали изобщо те е имало
или съм те измисляла
с вироглаво постоянство,
когато мечтите ми искаха плът,
когато плътта ми крещеше за обич - и път,
когато досънувах самотата на птица в мразовитото небе
и в очите ти виждах как изгряваше слънцето...


8.12.2007