автор: Alisa

Забравям. Значи не е важно.
Опитах се да бъда и добра.
Небето също имало етажи,
и също побелява от вина.
Разделям се. С поредния най-ближен.
На всичкото отгоре не мълча.
Не го изпращам. Стъпките му стригани
не струват пукната сълза.
Усмихвам се. Какво като не вярвам
във глупости за Дядо Мраз?
Елхата се кълне във брадва
и можем да се хванем и на бас,
че предпочита голите си клони
пред фарса да са тежки от възторг…
За другото ли питате? Нескромно е,
но май не ми е дадено от Бог.