автор: Ficho

За душите ни идват когато умрем…
Сиромашки притчи, художествена измислица.
Стилистическа фигура, мъртвородена
под амвона задушен във храма на нищите.

За душите ни идват, когато се раждаме.
Без отлагане сменят прилежно очите ни,
ако имаме зъби да хапем, ги изваждат –
и ги сменят със млечни. Без право на питане.

И не виждаме как на площада убиват пророци –
пред очите ни, с камъни, както във древна Юдея,
нито скъпата алчност на властните, евтините им пороци.
Вече нямаме зъби да хапем. Стоим и немеем.

Не приемай на думи, когато ти бръщолевят –
за душите ни дяволът идвал от ада изпратен.
За душите ни идват близките и колегите ни.
За душите ни идват първите ни приятели.

За душите ни идват първите ни учители.
За душите ни идват. Ако трябва – с милиция.
Обществото. Майките и бащите ни.
Телевизията. Църквите. Коалициите.

Велемъдро тълкуват що е истина и що е грях,
според скудното верую в собствената си молитва.
Те се плашат от вас. Искат да сте като тях.
За душите ни идват! За душите ни идват!

Всички книжници с фарисеите – век подир век
си шушукат зад вашия гръб. Те ви сочат със пръст.
Скришом знаци разменят: "Пази се! Човек!"
Те – които разпънаха брат ви на кръста.

А пък моето иго е благо, и моето бреме е леко –
не продавайте. Както и да се опитват.
Останети изправени. Дишайте. И бъдете нащрек.
За душите ни ще продължават да идват.