под аквадукта на кавала
откъснах горчив портокал
с вкус на море и любов
на синева и бели градини
в които ще лудувам
някога
когато дойде лято
три рижи кучета
ме изпроводиха до горе на върха
играхме сребърни от капки дъжд
из локвите
сред криви тесни улички
на тях разказах живота си
градът е ято бели гларуси
лавина
свлекла се от голите баири
глетчер ослепителен
докоснеш ли сърцето му
ще се стовари
къс по къс
към топлото море
и аз на пръсти ще си тръгна
а в отеснелите пространства
оставям себе си
гравирана върху вълните