Имало едно време един самотен, много самотен човек. Когато починал приятелите му отишли на погребението му и разказвали един на друг колко много го обичали и колко много им липсвал. Но той не може л да ги чуе...а и вече разговарял с Бог.
Re: Приказка за самотния човек от feniks74 на 01.01.2008 @ 05:49:59 (Профил | Изпрати бележка)
Имало едно време един дебил,също много самотен човек.И поради това,много съжалявам,че все още не говори с Бог,а пише идиотизми в сайтовете.
Re: Приказка за самотния човек от mariq-desislava на 12.08.2008 @ 00:39:32 (Профил | Изпрати бележка)
Добре де, какво ако светът изведнъж свърши?
Какво толкова, нали всички сме смъртни?
Светът не започва от нас и без нас ще е все същото,
дали ще променим нещо, ако се обявим за безсмъртни?
Модерно е днес да се смята, че душата преражда се
и живее безкрайно в полусън и несвяст, додето изтрае,
но дали това ще ни се услади, не, по-бързо ще ни взриви
Животът е смислен, когато докрай се раздаваш,
а линеенето в безброй светове, ще го оставим на по- висши умове
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 864
ХуЛитери: 1
Всичко: 865
Онлайн сега:
