автор: Hemu

Замълчи сега, не ми се говори.
(А не умеем с теб да се лъжем.)
Сили нямаме вече да спорим.
(И какво ли можем да кажем?)
Листопадно е. Свиквам години.
(Овладяно е до краен предел.)
Забрави! Не казвай „Прости ми”.
(А и прошка над лимита си взел.)
Вътре суша е, затова и не плача.
(Дали сълзите също имат лимит?)
Успокоение. Ранно есенно крача,
шума газя, следвам пътя покрит.
И листопадите са знак от съдбата,
трябва вятър, листата да свали…
Едва ли имаме предели в душата?
Няма! Отдавна от теб не боли…
Излез, а готов ли си пак се върни.

(а)

20.10.2007г.

(цикъл "Заедно във вечността")