автор: Ljastoviza

Не ме познава вече моят град,
из който растнах- влюбвах се, обичах,
където моят смях- на водопад-
от хълма към площадите се стичаше.

Замлъкнала е крехката река,
от некролог усмихва се съседът,
мълчи пред мен и входната врата,
балкончето с бръшлян по гредореда.

Кога успя да опустее този свят,
довчера пял с китари до забрава,
а може би да се завърнеш чужд- е ад?
и смърт на живо в спомен преживяна...

5.12.2007